Обратен лизинг (lease back)

При тази разновидност на финансовия лизинг продавачът – доставчик на актива и лизингополучателят са един и същи субект.
  • Наричан още възвратен лизинг, този вариант се прилага най-вече в случаите, когато дружеството лизингополучател има за цел да подобри своето финансово състояние, като използва допълнителни източници на финансови средства – придобито със собствени средства имущество в близко или по-далечно минало.
  • Обекти на обратен лизинг са както ново, така и употребявано оборудване, което неговия собственик прехвърля на лизингодателя, който от своя страна отдава под наем на същия, т.е. на бившия собственик.
  • В много от случаите обратен лизинг се практикува с цел, чрез прихващане на ДДС реално да няма паричен поток по отношение на ДДС от страна на лизингополучателя, за да не се накърнява неговата парична ликвидност. Възвратният лизинг се прилага и при нови съоръжения, предмет на внос. В този случай, бъдещият лизингополучател, се явява и вносител, и изпълнява всички формалности, свързани с пресичането на границата. И тук често целта е чрез прихващане на ДДС, реално да няма паричен поток по отношение на ДДС от страна на лизингополучателя, за да не се накърнява неговата парична ликвидност.
  • Обратният лизинг се практикува и с цел осигуряване финансиране на доставчика на необходими активи, които той трябва да има в наличност (пример: ангажименти за поддръжка на машини или МПС в шоурум, или тестови, или на склад в близост до крайни клиенти и т.н.) .

Сублизинг и пренаемане

Сублизинг или пренаемане имаме в случаите, в които лизингополучателят влиза в ролята на лизингодател (суб) и преотдава вещта на трето лице на лизинг. Пренаемането е допустимо по Закона за Задълженията и Договорите (ЗЗД), но само за част. При сублизинга правилото е допустимост, в договорът може да се изключи необходимостта от съгласие на лизингодателя. Пренаемането има известно рефлексно действие – пряк иск на наемодателя срещу пренаемателя. Поставя се въпросът може ли лизингодателят да има вземане срещу сублизингополучателя. Рефлексното действие произтича от закона и след като не е изключено, се прилага чл. 234, ал. 3 ЗЗД: Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.  Предимството на сублизингополучателя е, че не може да бъде отстранен от веща, след като е допустим сублизинг – той може да противопостави облигационно правоотношение.