Общата сума на лихвата, платима от лизингополучателя през времето на лизинговия договор, разделена на цялата главница, финансирана от лизингодателя. Лихва във финансите и икономиката е цената, платена от заемателя, за използваните пари на заемодателя. С други думи това е сумата, дължима срещу временно използване на паричен ресурс.

Проста лихва – тя се изчислява само върху заетите парични средства. При олихвяването лихвата НЕ се прибавя към основната сума, за да носи и тя лихва през следващите периоди.

A(t)=A0.(1+t.r)

A(t) = Сума след t години

A0 = главница (заетата сума)

r = годишна лихва

t = времето в години

Сложна лихва (анатоцизъм) – наричана още капитализирана лихва. Изчислява се като към основната сума се прибави лихвата от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нараснала сума.

Лихва при лизинга , където

n = брой на периодите за година.

Размерът на лихвата се изчислява в зависимост от оценката на риска по всяка една сделка. Предлаганите лизингови схеми от преобладаващата част от лизинговите компании в Страната (основна практика и в Европа) са с променливи лихвени проценти, базирани на тримесечен EURIBOR + лихвена надбавка в зависимост от степента на риска. Лихвата се начислява върху стойността на остатъчната главница. EURIBOR е лихвеният процент, предлаган от “The European Money Markets Institute” (http://www.euribor.org). Лизинговите схеми, предлагани от Солар Лизинг са базирани на 3 мес. EURIBOR + лихвена надбавка, и се актуализират на всеки 90 дни, съобразно действащия тримесечен EURIBOR.

Годишен процент на разходите /ГПР/

ГПР е въведен нормативно в България със „Закон за потребителския кредит”. Определението, което законът дава е:

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Начинът на изчисление на ГПР е както на „годишния лихвен процент”, като към паричния поток се прибавят и съответните допълнителни разходи /такси, комисиони и пр./ .

„Бенчмарк“

„Бенчмарк“ е предварително определен стандарт, спрямо който се измерват представянето на финансовите инвестиции и разходите за кредитиране.

Бенчмаркът може да се използва за измерване на представянето на индекс, ценна книга или дори инвестиционен мениджър. Например измерването на представянето на взаимен фонд често се сравнява с промените в бенчмарка -борсовия индекс Standard & Poor’s 500. Бенчмаркът може да се използва и за дефиниране на разпределението на активи в портфейл или за изчисляване на таксите за постигнати резултати.

Бенчмаркът може да се използва като полезна база за парични продукти (корпоративни кредити, семейни кредити, овърдрафти) и непарични продукти (други по-сложни финансови трансакции като деривати).

Банките използват бенчмаркове за лихвени проценти, при изчисляване на лихви по кредити, облигации и депозити. Например, банките могат да отпускат кредити с договорена лихва, която е определена като конкретен бенчмарк плюс надбавка. Ако надбавката е фиксирана на 1%, изплатената лихва ще бъде с 1% по-висока от настоящата стойност на бенчмарка. Следователно цената на кредита се покачва, ако стойността на бенчмарка се покачва и обратно. В този случай бенчмаркът може да бъде надеждна, независима и относително лесна отправна точка за всички участващи страни.

Бенчмарковете за лихвените проценти са изключително важни за финансовата стабилност и следователно играят централна роля на финансовите пазари, тъй като те са широко използвани от физически лица и организации в икономическата система. Най-използваните бенчмаркове за лихвени проценти са европейският междубанков лихвен процент (EURIBOR) и лондонският междубанков лихвен процент (LIBOR). Те формират основата на цените за кредитиране в глобалната финансова система.

Регламентът на ЕС относно бенчмарковете 2016/1011 (BMR), който влезе в сила на 1.01.2018 г., превърна ЕС в една от първите общности, които наложиха цялостен, правно-обвързващ, регулаторен режим, управляващ финансовите бенчмаркове. BMR забранява на поднадзорните на ЕС потребители да използват бенчмарк, освен ако неговият администратор не е одобрен от национален регулаторен орган в една от държавите членки на ЕС и вписан в регистъра на бенчмарковете, поддържан от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), наднационалния надзорен орган на ЕС.

По-важно за кредитополучателите и кредиторите е, че BMR изисква такива договори и споразумения да включват устойчиви споразумения за алтернативни решения, които установяват какви бенчмаркове ще използват страните в случай, че първоначално съгласуваният бенчмарк вече не съществува.